Next - Next - Next

installation
Georgi Yamaliev (Bulgaria)



Conception:
This installation will attempt to make a visual interpretation of the utopian idea which examines man’s life as a counterpart to the installation of a software program, step by step, going through different levels and stages, following the Next command, answering questions, agreeing, giving its clearance. In view of post modernity, the theory of life as a software program refers to the dialectical theory of life as a software information. Everyone is ‘programmed’ as a biological being, the ‘collecting’ and ‘processing’ of data makes it an individual. Even human genes are data, which could be coded, recoded or decoded



Концепция:
Тази инсталацията ще е своеобразен опит да се направи визуална интерпретация на утопичната идея, която разглежда живота на един човек като аналог с инсталирането на софтуерна програма, стъпка по стъпка, преминавайки през различни нива и етапи, следвайки командата NEXT, отговаряйки на въпроси, съгласявайки се, давайки своето разрешение за достъп.
През погледа на постмодерността теорията на живота като софтуерна програма се отнася диалектически към теорията за живота като софтуерна информация.. Всяко човек е „програмиран” като биологично същество, а „събирането” и „обработване” на данни го превръща в индивид. Дори човешките гени са чиста информация, която би могла да бъде кодирана, прекодирана или декодирана.

I'm my belongings and if I lose them, then who I am?

Installation Georgi Yamaliev
part of Project DEHUMANIZATION, Bulgarian Cultural Institute Bratislava - 01.02 - 20.02.2011



Концепция:
В съвременния технологичен свят, съзнателната де-персонализация, превръщаща хората влесно манипулиращи обекти. В резултат на това модерният индивид е загубил всякаква преценка настойностите, което води до подчиняването на човека на вещи. Живеем в общество, което се стреми към печалба и власт. Дори и онези, които не притежават значима собственост, все пак притежават нещо и милеят за него, стремят се да запазят и малкото, което имат и до го умножат. на максимата да имаш, привържениците й се заобикалят с нови вещи. Избирайки тази философия на живот хората
започват да живеят в свят, където всичко се измерва с пари и с количество. Това е нов тип на идентификация, разчиташ на онова, което притежаваш, защото знаеш, че го имаш и това те кара да се чувстваш в безопасност. Предпазливите, ориентирани към притежание хора се уповават на сигурността и въпреки това, се чувстват твърде несигурни. Те изцяло
зависят от онова, което имат пари, престиж, имидж. Oосланяйки на мотото – „Моята собственост утвърждава мен самия и моята индивидуалност”. На фона на материалното ние вече не знаем какво сме, губим себе си. Човек става напълно
регулиран от подбудата да притежава. Да имаш е чувство свързано с придобиване на
повече и по-нови вещи. Но правят ли ни те по-добри, по-човечни, по-щастливи,
повече хора?



Conception:
In contemporary technological world, conscious depersonalization, becoming people in easily manipulated objects. As a result, the modern man has lost any assessment of values, which leads to the subordination of human possessions. The people live in a society that seeks only to profit and power. Even those who do not own significant property, however, possess something and care about him, seek to preserve it and what little they have want to multiply it. Subordinated to the maxim to have, its adherents are being circumvented with new things. By choosing of this philosophy of life, people started to live in a world where everything is measured by money and quantity. This is a new type of identification, which rely on what we have, because you know that you got it and it makes you feel safe. Cautious and possession-oriented people are relying on security and yet feel too insecure. They totally depend on what they have - money, prestige, image. In pursuit of material people don't know what they are, they losing themselves. To have is a feeling associated with the acquisition of more and new belongings. But do they make us better, more humane, happier, more people?